Анализ на видовете откази и последствията от тях (Failure modes and Effects Analysis – FMEA)
Дата: 2018-03-29


  

Непрекъснатото усъвършенстване е ключов елемент от процеса на FMEA при записване на наблюдаваните данни и резултати относно потенциалните и действителните откази/неизправности. Този процес може да се използва като вход за непрекъснатото усъвършенстване, наложено от ISO 9001.

FMEA може да бъде конструиран, адаптиран и модифициран по различни начини. По-долу е представено обобщение на стъпките, включени в анализа на FMEA:

1. Изберете процес, който да анализирате.

2. Идентифициране на лица от всички отдели със специфични познания за процесите, продуктите и нуждите на клиента, външните и вътрешните обстоятелства,  които да бъдат включени в процеса.

3. Опишете подробно процеса и / или продукта.

4. Определете всички потенциални откази/повреди. Това включва всички компоненти, системи, процеси и функции, които евентуално биха могли да не отговарят на стандарта за качество или надеждност и потенциалните причини.

5. Определете всички потенциални последици от всеки отказ/ неуспех.

6. Задайте рейтинг на тежестта (S) на всяка грешка/отказ в зависимост от значението на последствията. Тежестта често се класира на мащаб от 1 до 10, като 1 е незначителна и 10 е катастрофална.

7. Определете всички възможни коренни причини за всеки отказ/провал. Някои компании използват инструменти за анализ на причините в допълнение към знанията и опита на техния персонал.

8. Задайте на всяка причина оценка на събитията (O) – вероятността на настъпване на отказа. Това често се оценява по скала от 1 до 10, като 1 е рядка и 10 е неизбежна.

9. За всяка една от причините да се идентифицират текущите контроли на процесите, които са в сила, за да се предотврати проникването на такива пропуски в клиентите.

10. За всеки контрол задайте степен на откриване (D), за да определите доколко добре контролите са в състояние да открият причината или режима на отказ, след като са настъпили, но преди да бъде засегнат клиент. Това обикновено се оценява по скала от 1 до 10, като 1 означава, че проблемът ще бъде открит с абсолютна сигурност и 10, което означава, че контролът най-вероятно никога няма да открие проблема.

11. Определете приоритета на риска (RPN) въз основа на класацията (SxOxD) за всеки потенциален отказ/неуспех и ги класифицирайте.

12. Планирайте и приложите промените, за да отстраните отказите/грешките въз основа на идентификациите на RPN.

13. Измерете и документирайте успеха на всяка промяна в процеса.

 


<< Към новините